SFBG

Издание

Свещена светлина

Георги Тенев (сборник)

Свещена светлина — Георги Тенев (корица)
Поредица: Самостоятелни издания
Издател: „Алтера“
Година: 2009
ISBN: 978-954-9757-30-9
Формат: 130×195 мм
Страници: 136
Националност: (не е указана)
Поредност: първо издание
 Източник: лична библиотека

Издателска анотация

„Свещена светлина“ разколебава всеки, който е смятал, че познава прозата на Георги Тенев. В тази книга ни връхлита революция от сюжети, които прекрачват национални граници, идеологически и сексуални табута. В новият свят на Георги Тенев законите на историята и политиката са подложени на унищожение от модерни елити и неудържимо нахлуващи поколения.

Разказите в „Свещена светлина“ ни напомнят защо научната фантастика е била жанра на Студената война и какви войни се водят днес. „На кого принадлежи бъдещето?“ е един от ключовите въпроси, а отговорът е скандален и възбуждащ.

В тези истории въображението на писателя изглежда неизчерпаемо, а литературният език е подчинен на една основна цел: концентрирано изречение и кратък, наелектризиран разказ.


Георги Тенев е автор на романите „Партиен дом“ (награда ВИК „Роман на годината“ 2007), „Кристо и свободната любов“, „Вундеркинд“, на пиесите „Частите на нощта“ (реж. Явор Гърдев), „Атолът“ (реж. Явор Гърдев), „Стриндберг в Дамаск“ (реж. Иван Добчев).


„Те вървят и са влюбени днес. Дори в гетото любовта не загубва своята сила, дори в гетото тя огрява сърията им с невеществената си светлина.

Гетото се затваря нощем. В гетото са библиотеките и читалните, научните институти и двата университета, академията, националният музей, административната цитадела на падналата власт, академичният театър, музикалното училище и балетният лицей, манежът. Всички знаят кой обитава Гетото — виновниците за националната катастрофа.“

„Свещена светлина“

„Няма никой, няма постове, часовите са някъде другаде по оградата или спят. Тя се качва върху цистерната на столовата, стъпва на покрива. Претичва светлото пространство до другия край. Изчезва в сянката на техническия блок. Тук вече е спокойна, тук няма жива охрана, само машинно наблюдение. Тя знае как да се справи с това — и машината също иска да се съвкуплява.“

„Тунелът“

„— И защо все пак ни смяташ за варвари — казвам му, — аз имам две висши образования и съм просветен човек, интересувам се от истината, затова те питам. А ти не отговаряш. Сега ще започнем физическите изпитания и ти ще издаваш най-различни звуци. Ще започнеш да говориш невероятни неща. От болка и страх вече какво ли няма да ни кажеш, но аз няма да го считам за истина. Тъй че няма да разбера защо ни смяташ за варвари.“

„Топлина, която няма вечно да бъде“

„Навих часовника за седем. Помолих се пред Леонардо, коленичих и изрекох всичко без глас. Останах до полунощ в Кабинета на всестранно развитата личност, в крилото „Хармония и красота“. Целият етаж беше празен, като гроб, като храм.“

„Институтът“

Съдържание